HYGGE всеки ден

Февруари е и надежда за пролет сякаш няма, но има надежда да откриете щастието и уюта в най-студения месец. Забавете темпото, сипете си чаша кафе и се насладете на нашата интерпретация на hygge.

Както ни обясниха Филип и Ети hygge е една събирателна дума за уют, топлина, удобство. То е усещането  за щастие или по-точно може да се обясни с един момент, в който сте изпитали спокойствието, постигнатата вътрешна хармония от споделения момент с близки хора или просто да сте запалили вътрешния си огън.

Hygge е да си на топло с книга в ръка в зимна вечер, да топлиш ръцете си с ароматна чаша чай, да направиш една дълга закуска със семейството си, да си прегърнал любимия пред камината, да вечеряш само на свещи или просто ароматът на прясно опечен хляб.

Това е вдъхновението и за празника, който създадохме в дома на Ети, Филип и София – един скандинавски Свети Валентин  в бяло, сиво, бежово, с много свещи, вълнени чорапи от баба, питателна закуска (най-високо оценена от София), възглавници, меки одеала и много обич. Към това прибавихме и малко пролетно усещане с напъпилите зюмбюли. Това се превърна в един от любимите ни проекти, защото още веднъж се убедихме, че щастието (колкото и банално да звучи) е в малките споделени моменти и колко малко е нужно, за да направим близките си щастливи.

А какво е за нас hygge ?

Борислава – за мен това е неделя сутрин, когато мога да се излежавам, затрупана от одеала и възглавници и  да ме мотивира да стана единствено ароматът на палачинки (неделната ни семейна традиция) и фактът, че първият си сипва, толкова, колкото може да изяде. А мама вече е запалила свещи в цялата къща (като истинска датчанка). Палачинките се ядат в леглото, разбира се с голяма чаша капучино и времето спира. Благодарна съм за неделите, благодарна съм за златните ръце на мама, за създадената традиция и за семейството ми, с което да я споделя и съм благодарна, че все още имам такива недели, в които да съм изпълнена с хармония и чувство на удовлетвореност от това, което имам. Hygge е неделя – от сутрешното излежаване до неделната „бавна“ вечеря с Шрек или някоя друга анимация.

Калина – когато е спокойно и топло имаш усещане за безвремие. Свещите закъчливо премигват, а виното в чашите искри, ухае на вкусно и единственото, което можеш да направиш е да се потопиш в мига. Запотените прозорци ти подсказват, че навън е студено и е благословие да си у дома. Минутите се точат бавно и мързеливо, но кой го е грижа за времето. За мен hygge е да нямаш очаквания, а само да се наслаждаваш и да се посветиш на себе си или хората, които обичаш.

Христо – Спомням си как преди няколко години за пръв път , по препоръка на наши приятели, наехме вила в едно отдалечено кътче на Гърция. След уморителния ден на плажа(прекаран предимно в лежане) се прибирахме в малката ни вила, приготвяхме вечеря и сядахме на терасата с гледка към залеза, чувах тихото потропване на копитата на конете в делечина, някъде до мен се чуваше мъркането на една от градинските котки. Това за мен е hygge. Не мислех за времето, дори не знаех кой ден е. Не знаех какво ще правя утре, нещо, което не се случва често при мен. Hygge е това да съм тук и сега.

 

 

 

Сватба в Родопите

Над 15 националности, коктейли, възрожденска атмосфера, церемония около стар кладенец, аромат на борова гора и полъха на вятъра, който може да усетите само в Родопите – наслада за всички сетива. Всичко това описва бохемската ни сватба в това специално място. Да кажем, че вятърът не беше най-добрият ни приятел и подреждаше масите по свое усмотрение, но това е чарът на планината.

За букета, бутониерите, венците, гривните на шаферките и аранжировките използвахме екзотична комбинация в бледо розово и винено червено от градинска роза, протея, далия, астилбе, кала, съчетани с евкалипт.

А когато слънцето се скри настъпи истинската магия – приглушената мека светлина от свещите и лампичките. Кулминацията на вечерта беше изключително колоритната реч на още по-колоритния кум, който поздрави всички гости с добре дошли на родния им език. Най-опиянен от видяното и преживяното беше фотографът ни.

P.S ще се върнем  там